Симетрия и форма в облеклото

simteria-diorbags

Симетрията означава съразмерност, пропорционалност, съответствие на едната половина на другата, пълно припокриване на елементите в цялото при извършване на определена трансформация и налагането им един върху друг. Симетрията определя начина на организация на елементите в цялото, пространствено, метрическо съгласуване.

В природата и в предметите, изработени от човека, се срещат няколко вида симетрични построения: огледална (осева) симетрия; симетрия чрез транслация и ротационна симетрия. Когато се разглеждат пространствени форми, се говори за винтова симетрия. ”Където царства симетрията – отбелязва Хр. Кафтанджиев – системата е установена, неподвижна, успокояваща, а светът е затворен. Асиметрията е липса на определен ред, несъразмерност, свобода, динамика, случайност при изграждането на формите.

В дамското облекло както и в мъжкто се срещат всички видове симетрично построяване, а така също и асиметрични композиции.. Най-чести са примерите на комбинирано приложение на симетрията с асиметрията. Така например ако конструктивното изграждане на геометричния вид, на силуета на дрехата е основано на определен симетричен ред, то цветовото решение, декорацията, десена, може да нарушава тази симетрична подредба в определена степен със своята асиметричност.

Изграждането на формата на основата на контраст е основен подход. При него в цялото на формата се включват в единство елементи с противоположни характеристики – вертикала с хоризонтала, малко с голямо, гладко с фактурно, топло със студено, тъмно със светло и т. н. Тези композиционни решения носят в себе си едно неспокойствие, противоборство, динамика на отделните елементи в композицията. Взаимно привличащи се и същевременно отблъскващи се, те ангажират вниманието на
възприемащите ги.

Противоположно на контрастното изграждане на формите е нюансното. При този подход се осъществяват меки, плавни, постепенни преходи между отделните елементи на формата. Тези преходи могат да се базират на определени частични изменения в цветовите построения, постепенни незначителни промени в конфигурацията, големината, фактурата, текстурата и т. н. на отделните съставни части на композицията. Структурата на формата се определя от основните й геометрични елементи и отношенията, връзките между тях.

Източник: http://mes.bg/

Вашият коментар